Модел на ефекта на хомеопатичните лекарства: нискодозирани наночастици, алостична кръстосана адаптация и времева сензибилизация в комплексна адаптивна система

Модел на ефекта на хомеопатичните лекарства: нискодозирани наночастици, алостична кръстосана адаптация и времева сензибилизация в комплексна адаптивна система

Айрис Бел1,2* и Мери Койтън1,2

Резюме
Увод:
Този документ предлага нов модел за въздействие на хомеопатичното лекарство върху живи системи. Изследванията показват, че хомеопатичните лекарства (а) съдържат измерими източници и наночастици на силициев диоксид, хетерогенно разпръснати в колоиден разтвор; (б) действат чрез модулиране на биологична функция върху алостатична мрежа за реагиране на стрес; (в) предизвикват двуфазни действия върху живите системи чрез органно зависими адаптивни и ендогенно усилващи се въздействия; (г) повишават системната устойчивост.

Обсъждане:
Предложените активни съставки на хомеопатични лекарства са наночастици от изходна субстанция в колоиден разтвор на водна основа, а не лекарства в насипна форма. Наночастиците имат уникални биологични и физико-химични свойства, включително увеличена каталитична реактивност, протеинова и ДНК адсорбция, бионаличност, обезпечават щадяща доза, имат електромагнитни и квантови въздействия, които са различни от тези на материалите в насипна форма. Тритурирането и/или сукусиране в течна форма по време на класическата подготовка на лекарственото средство създава „низходящи” наноструктури. Растенията могат да биосинтезират лекарствени шаблони на наноструктури на силициев диоксид. Наночастиците стимулират хормезиса, т.е. благоприятния адаптивен отговор при ниска доза. Хомеопатичните лекарства, предписани в ниски дози, вземани през определени периоди, действат като биологични сигнали, които стимулират алостатичната мрежа за биологичен отговор на организма при стрес, предизвиквайки нелинейна модулаторна самоорганизираща се промяна. Потенциалните механизми включват зависима от времето сенсибилизация (ЗВС), вид адаптивна пластичност/метапластичност, включваща постепенното усилване на реакциите на приемащите, които сменят посоката си и се колебаят във физиологичните си граници. За да мобилизира хормезиса и ЗВС, лекарството трябва да бъде окачествено като явна, но с ниско ниво нововъзникнала заплаха, стресов фактор или хомеостатично нарушение за целия организъм. Наночастиците от силициев диоксид адсорбират източника на лекарството и усилват въздействието му. Правилно дозираното и разпределено във времето лекарство предизвиква първичен компенсаторен обрат в посока на неадаптивната динамика на алостатичната мрежа, като по този начин увеличава устойчивостта и води до възстановяване от заболяване.


Обобщение:
Хомеопатичните лекарства се разглеждат като изходни наночастици, които мобилизират хормезиса и зависимата от времето сензибилизация чрез нефармакологично въздействие върху специфични биологични адаптивни и усилващи се механизми. Наночастичното съдържание в хомеопатичните лекарства ги отличава от конвенционалните лекарства по структура, морфология и функционални свойства. Резултатите ще зависят от способността на организма да реагира на лекарството като нов стресов фактор или хетеротипна биологична заплаха чрез иницииране на обрат в кумулативните, кръстосано-адаптирани биологични неадаптации, предизвикващи заболяване в алостатичната мрежа за реагиране на стрес. Системната устойчивост ще се подобри. Този модел осигурява основата за теоретични изследвания за ролята на наночастиците в живите системи, за механизмите на действие на хомеопатичните лекарства и съответното приложение в наномедицината.


Ключови думи:
Хомеопатия, наночастици, силициев диоксид, епитаксис, хормезис, кръстосана адаптация, зависима от времето сенсибилизация, метапластичност, алостаза, комплексна адаптивна система, мрежа за реагиране на стрес, устойчивост, наномедицина .


*Адрес за кореспонденция: ibell@email.arizona.edu
1Факултет по семейна и обществена медицина, Медицински колеж към Университета на Аризона, 1450 N Cherry, MS 245052, Tucson, AZ 85719, USA
2Колеж за медицински сестри към Университета на Аризона, Tucson, AZ, USA


Можете да свалите цялата статия на български ОТ ТУК.


Статията на английски.


© 2012 Бел и Койтан; лицензиант BioMed Central Ltd. Това е статия с отворен достъп, която се разпространява съгласно условията на лиценза Creative Commons Attribution License (http://creativecommons.org/licenses/by/2.0), позволяващ неограничено използване на всякакъв носител, при условие че оригиналната творба се цитира правилно.